Гробищата

Гробището бе разположено в началото на мрачните гори, в които винаги бе тъмно. Бе оградено от висока преграда, желязна като вратите. Те бяха големи и черни, красиво изработени. От времето бяха леко ръждясали и при отварянето издаваха неприятен стържещ звук. Около решетките им се извиваше прашен бръшлян, а между тях и преградата имаше по една висока стара колона. Всяка вечер там заставаше някой гарван, като на пост. Вратите стояха затворени, но отключени – всеки бе ‘добре дошъл’.
Широка каменна пътека започваше от входа и продължаваше до края на гробището. От двете й страни надалеч се простираха гробовете. От твърдата земя стърчаха множество надгробни плочи и кръстове, всеки от които в уникална и странна форма. Над някои гробове бяха положени статуи на плачещи ангели, невинни и красиви. На места се забелязваха каменни ковчези и малки гробници, вероятно на известни фамилии, които се издигаха величествено. Нощем тишината тук се прорязваше единствено от песните на вятъра и граченето на прелитащите гарвани. И всичко това на лунна светлина, сред тънкият пласт мъгла, промъкващ се наоколо, изглеждаше страховито, но забележително. Гробището бе свърталище на какви ли не създания, животни и макар удобно за усамотение, бе опасно място.